Пастор Петър Петров

п-р Петър Петров

Роден съм на 19.01.1962 г. в с. Велино, общ. Велинска, окръг Коларовградски (днес Шумен), там и завърших първи клас. През 1970 г. се преместихме да живеем при леля ми в гр. Шумен, кв. Дивдядово, където завърших средното си образование (средно специално в Селско Стопански Техникум, гр. Шумен).

Две години след преместването ни, през 1972 г., благовестието достигна и до нашия дом. Бог употреби едно приятелско семейство на моите родители и те ни благовестваха за Исус. Така започна промяната в нашия дом.

Първо повярва майка ми, след нея баща ми, брат ми и аз. През периода 1972-1978 г., аз ходих на църква и учех, но не бях приел Исус като личен Спасител – това стана по-късно. През този период аз си живеех своя светски живот, но чувах Божия глас: „Искам да те спася!“. Аз тогава не познавах гласа и си мислех, че това е от моят ум, от мен самия. Но дойде денят на кулминацията в моя живот, когато Бог допусна едно страдание и за известно време аз не учих, бях в болничен. Тогава Бог употреби моята майка. Беше ден за служба и тя ме покани на църква, но аз й отказах под предлог, че не се чувствам добре. Истината обаче беше, че аз не исках да отида на Богослужението. Майка ми също не отиде, а остана при мен. След това отново тя ме покани да се молим и аз останах в молитва с нея, не защото ми се молеше, а заради нея. Но в този момент стана нещо силно и странно. Святият Дух слезе върху мен (аз още не познавах Святия Дух) и започна да действа в мен, в резултат на което аз започнах да плача без да можех да се спра. С ума си мислех „Защо плача?“, а със сърцето си виках към Бога казвайки думите: „Господи, бъди милостив към мене грешника!“. И в този момент Бог отне грехът ми. Аз се зарадвах и чух Божият глас: „Ти си спасен! Твоето име е записано в книгата на живота!“ Преживяването ми с Бога беше много силно, сякаш тонове товар се сне или премахна от раменете ми, от самия мен. Беше нещо велико и незабравимо. След това Бог ме кръсти със Святия Дух и започнах да говоря чужд език. Първо изговарях думите на срички, като първокласник и после ги изговарях нацяло. Бог ме облече със сила за свидетелство. Като станах от молитва, се отрекох от стария начин на живот и обещах да следвам Господа. Това се случи, т.е. повярването ми стана на 28.04.1978 г., в 20:00 часа. Вечерта беше празника Възкресение Христово.

Три дни след това преживяване ми се яви Исус Христос и ме изцели от заболяването, което имах. Как стана това? Бях сам полулегнал в леглото и четях книгата „Мир с Бога“.

Бог отново ме посети. Усетих, че се случва нещо с мен. Видях в далечината Исус Христос. Той се приближаваше към мен и застана близо до мен, на сантиметри пред очите ми.

Помислих си, че пред Бог не трябва да съм легнал, но прав или на колене, но очите на Исус пълни с любов ме гледаха и разбрах, че Той вижда всичко, дори и мислите ми в този момент. Видях как Неговият трънен венец се вдигна от Неговата глава, придвижи се към моята глава, наложи се на главата ми и усетих бодлите на трънения венец. След което, по обратен път, венеца се върна отново към главата на Исус. Той се скри от погледа ми и аз усетих липсата на болки в главата ми. Установих, че вече нямам напрежение в тялото. Заболяването ми беше на нервна почва, но слава на Исус, че Той ме изцели. Слава на Бога, че съм изцелен съвършенно. Вече 32 години се радвам на съвършенно здраве.

Преди казармата чувах Божия глас: „Ти ще ми служиш след казармата“. Аз мислех, че това е от мен и си казвах: „Нали сега служа на Бога като ходя на църква, посещавам болни, моля се за тях и т.н.“

След като се уволних от казармата имах духовна борба. Бог ми говореше и учеше как да разпознавам Неговият глас и ми откри, че съм избран съсъд и че ще пострадам за името Му.

На 10.02.1985 г. сключих граждански брак с Мариана Атанасова Петрова. Бог ми подари в продължение на 15 години седем деца. Въпреки трудните моменти с тях (децата), ние се радваме и благодарим на Бога, че ни ги е дал. Имаме и две внучета. При нас в момента са трите от децата, за които се грижим и ги възпитаваме.

През 1989 г. бях ръкоположен за дякон, а през месец юни на 1991 г. започнах самостоятелно служение в гр. Луковит, като презвитер на църквата. 7 месеца по-късно се върнах в гр. Шумен, а след още 10 месеца, през ноември 1992 г., поех църквата в гр. Велики Преслав, където служех в продължение на 16 години.

През месец ноември 1993 г. бях ръкоположен за пастор. През времето докато бях в Преслав основах и църкви по селата. За някои от тях, като Имренчево и Салманово, днес се грижат други братя.

През 2008 г. се върнах отново в Шумен със семейството си и на 12.04.2010 г. поех домашна група, която я изведох в офис и там стартирахме църквата „Дом на Градеж“, която расте. Основахме до сега 3 църкви по селата. Църквите, за които се грижим и служим са общо 5 (селски църкви).

п-р Петър Петров

гр. Шумен, 2010 г.